Не забытое лето

Вселенные и планеты, окруженные для небольших моментов и общих слов. Мысли глубоки время выветривает их.

Друзья общие, со слезами и ранами, разделили нас. Улицы теперь пусты, ни капли нашего веселья.

Я хочу, чтобы наши воспоминания были навсегда стерты, чтобы не осталось и следа моей печали и сожаления.

К сожалению для слов пустые, искусственные улыбки, дьявольские глаза и сердце без места.

Было ужасно любить тебя, но я признаю это-ты схватил меня, как волну, слепой искрой.

Благодарю тебя за плод знания и силу сказать тебе „Я ненавижу тебя“ в твоих глазах, красивых и дарованных огнем неугасающим.

Ты уродлив, и это подходит твоему пустому телу.

 

Оригинал

 

Вселени и планети, обиколени за малки моменти и думи, споделени. Мислите дълбоки времето ги изветря.

Приятелите общи, със сълзите и раните, ни разделиха. Улиците сега са празни, ни капка от нашата веселба.

Искам спомените ни заедно да бъдат вечно заличени, да няма и следа от моята тъга и съжаление.

Съжаление за словата празни, изкуствени усмивки, дяволски очи и сърце без място.

Грозно беше да те обичам, но си го признавам – грабна ме като вълна сляпата искра.

Благодаря ти за плода на знанието и силата да ти кажа „Мразя те“ в очите ти, красиви и дарени с огън неугасващ.

Грозен си, и това ти приляга на празното ти тяло.