Сказка про облако и барашка

Zakharova Olga

Светило яркое весеннее солнышко. Маленький барашек отбежал от стада овец,

поднял голову и увидел на небе белое облако.

- Ты кто? - крикнул барашек облаку.

- Не знаю, может я верблюд- сказало в ответ облако.

-Нет, у тебя три горба, таких верблюдов не бывает.

- Может, я - четырёхкрылая птица.

- Ты не похожа на птицу-заметил барашек.

- Тогда, я стану барашком, как ты - смеясь, ответило облако и приняло такую форму, как у собеседника.

- Да, ты- небесная овечка. Давай побегаем и поиграем в догонялки.

Овечка весело побежала вперед ,и тучка полетела над ней. Они долго так резвились,

но облако зацепилось за вершину горы и пролилось сильным дождём. Овечка испугалась и помчалась домой в стадо к маме. На лугу же после дождя появилась зелёная трава и зацвели жёлтые и красные тюльпаны.

Приказката за облака и агнето (перевод на болгарский)

Яркото пролетно слънце грееше. Малко агънце избяга от стадо овце,

вдигна глава и видя бял облак в небето.

- Кой си ти? — извика агнето на облака.

-Не знам, може би съм камила -, каза облакът в отговор.

- Не, ти имаш три гърбици, няма такива камили.

- Може би съ м четирикрила птица.

-Не приличаш на птица-, каза агнето.

- Тогава и аз ще стана агне като теб - смеейки се, отговорило облачето и приело същия вид като този на събеседника.

- Да, ти си райска овца. Да бягаме и да играем на догонване.

Овцата весело тичаше напред, а облакът прелетя над нея. Те се лудуваха дълго време

но облакът се хвана на върха на планината и изля силен дъжд. Овцата се уплашила и се втурнала към стадото при майка си. На поляната след дъжда се появи зелена трева и цъфтяха жълти и червени лалета.