Шестьдесят седьмой к счастью (перевод с узбекского)

Жизнь проходит, ну что же, пусть.
Город полнится суетою.
Пьют корнями деревья грусть,
А рассветы полны мечтою.
Старый поезд, пустой вокзал,
Продавец фисташек из детства.
Парень с книжкой что-то сказал,
Оживив вокзал наконец-то.
Ветер свежесть приносит дню,
Но не ляжет письмо в конвертик.
Счастье в памяти сохраню.
Пусть морщинку на лбу начертит.
Встречу я «шестьдесят седьмой»
Будут люди толкаться в спешке.
Чтоб найти этот путь прямой,
Где их счастье ждёт на тележке.
Тоже счастье хочу найти.
Повезти же должно кому-то.
Но не знаю к нему пути -
Много улиц и нет маршрута.
Хватит жизни, что дал мне Бог?
Чтобы смыслы найти иные.
Жизнь проходит. Каков итог?
Я встречал «шестьдесят седьмые»!
 
 
 
Кези келмай қолди кутмоқликни ҳам,
Югураверишдан ҳансирар шаҳар.
Дарахтлар, майсалар - ҳар илдизи ғам,
Бахтни кўрмоқлик чун уйғонар саҳар.
Бекат бўшаб қолди, оҳори эски,
Ҳу нарида писта сотувчи- қисса
Қўлтиғига китоб қистирган йигит,
Бекат тўлдирмоққа қўшмоқда ҳисса.
Лекин ҳу кунларнинг йўқ таровати,
Ҳу кунлар ҳар они- ёзилмаган хат.
Эҳ, қанийди тутса бахт саховати
Пешонамга қўйса эди бир дастхат.
Узоооқдан кўринар олтмиш еттинчи,
Ҳамма эшик томон урар ўзини,
Ҳатто йўли ўзга анов ўткинчи
Эшик дастасига ёзар сўзини,
" Менга ҳам бахт керак!!! Бахт беринг қани?
Ҳеч ким кўролмаган бахтдан умидвор.
Кўчалар, шаҳарлар кенгайган сари,
Бахтга элтгучи йўл, қисқармоқда, тор.
Ҳали узоқ кутмоқ тақдирда борми?
Етармикан Худо берган бу умр?
Одамлар, ҳу одамлароо кўрганлар борми?
Бахтни бир бор кўриб қилганлар шукр?
" Бахт- бунча иммиладинг "67"- га ўхшаб",
Умрим ўтиб бораяпти ортингдан қараб...
 
Zahro Shamsiyya
03.06.2022 й.
Узбекистан