Ек мъ понимаИм святъх фсих!

Стоеть прамо ж во нат на здъмках

 

Доволен ли тъ свэё жъзнё?

Так-так! Значъть, въйшло всэ гъдко.

А вот мъ тут каксь подъвълъсь –

И тъ, бъ такъй уж родъвся.

 

Чъ тъ шо колъ заложъв ексь?

Чъ нъц и нъ сияв нъ витёр?

Так чо ж так на буру зазлъвся?

А! и нъ пускав гръмакив ф ход?

 

Мъ самъ нъ стройилъ нъц шэ.

Жъвэм, Заратустра бъ в Ницшэ.

Уси мудръцъ поробълъсь!

А дуимся не ж на во Кришну.

 

Ах, не! У нас Ешуа гъньшъй!

Сказав бо соби но молитэсь.

А вот шо такэе молитва –

Про цэ навъть знатъ навищо.

 

И вот: пасадилися йистъ.

И дева свята лизэ в зибръ:

Так тъ мни нъ мазав споднъци й?

Так шоб тъ, дидко, тут вдавъвся!

 

А другъй товкач ужэ й бътъсь:

Так тъ мни родне вжэ зробъфся?!

Так я ж затовчу зарэ Тигра!

Шо-шо? Мни шэ възвъш гомнишок?

 

Так счас упрагу у шъзъ Киць!

А ну, блин, лътъ гъндэ к бискам!

И мъ помирълъся с къмси?

О, да! Прамо щас! Харе, Кришна !

 

…ну, вот мъ счас нъ й ръдактирвав.

И букфъ понятнъ в Васиштъ.

Потрохъ, помалу навъкнъш

Любътъ и Етвъзь, мо, ридну