Ек мъ понимаИм святъх фсих!
Стоеть прамо ж во нат на здъмках
Доволен ли тъ свэё жъзнё?
Так-так! Значъть, въйшло всэ гъдко.
А вот мъ тут каксь подъвълъсь –
И тъ, бъ такъй уж родъвся.
Чъ тъ шо колъ заложъв ексь?
Чъ нъц и нъ сияв нъ витёр?
Так чо ж так на буру зазлъвся?
А! и нъ пускав гръмакив ф ход?
Мъ самъ нъ стройилъ нъц шэ.
Жъвэм, Заратустра бъ в Ницшэ.
Уси мудръцъ поробълъсь!
А дуимся не ж на во Кришну.
Ах, не! У нас Ешуа гъньшъй!
Сказав бо соби но молитэсь.
А вот шо такэе молитва –
Про цэ навъть знатъ навищо.
И вот: пасадилися йистъ.
И дева свята лизэ в зибръ:
Так тъ мни нъ мазав споднъци й?
Так шоб тъ, дидко, тут вдавъвся!
А другъй товкач ужэ й бътъсь:
Так тъ мни родне вжэ зробъфся?!
Так я ж затовчу зарэ Тигра!
Шо-шо? Мни шэ възвъш гомнишок?
Так счас упрагу у шъзъ Киць!
А ну, блин, лътъ гъндэ к бискам!
И мъ помирълъся с къмси?
О, да! Прамо щас! Харе, Кришна !
…ну, вот мъ счас нъ й ръдактирвав.
И букфъ понятнъ в Васиштъ.
Потрохъ, помалу навъкнъш
Любътъ и Етвъзь, мо, ридну
и шо ж то за стрилъ прам в кришну?
