Прегърнат съм от две ръце

Прегърнат съм от две ръце. И не от днес. Отдавна

в очите ми искрят сълзи от болна плът.

Посоката ме води блед, а вярата е бавна.

Тя куца през ноща по хлъзгав път.

 

Предлагаха любов. Смет събирам непрестанно.

Фалшивите слова пребъднаха безчет.

Край мен се скита самота. Куче гладно

се мъчи да заръфа кокъла-поет.

 

Красивите писма в недрата ми пристигат.

Навел глава – бълвам красота.

Изящните ръце челото ми повдигат.

Погледа е мътен в бистрата вода.

 

Охлузен - от вятъра подет - се кълча.

Душата ми – затворен свят – пълзи.

Песента от глад прилича ми на вълча.

Изгарящата свещ изцъклена отзад виси.

Марин Ангел