СЛЕД ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ

След дългото сбогуване с приятели и близки

остава да прекрачим прага на смъртта.

Но тя не идва по поръчка и си мислим

дали не беше рано за сбогуване сега?!

 

Отново трябва да доказваме, че живи

останали сме не по своя воля.

Но кой ли с укор във очите сиви

докосва ни. Търсим в бъдното неволя.

 

И ето обикаляме, чакаме с надежда

часът да ни повикат пред последен съд.

Дано да не попитат за любовта ни нежна

към близки и приятели оставили ни в смърт.

 

Тогава причестени, достойни да се скитаме

от рая в ада без да помним своя път.

Отнякъде безплътно ангелче ще ни попита:

”Не ви ли дотежа от двойна смърт?!”