Последните думи на листата

То расте заедно с птичата песен,

и с красиви одежди клони облича.

Напролет се ражда, отива си есен,

и дори щом падне, още обича.

И когато рисува по него художник неизвестен,

се радва, макар и своя край да усеща.

Листото поглежда към приятеля стар, верният кестен,

отново заедно, но на земята е тяхната среща.

И вятърът носи този миг споделен,

неуморно, със силата на любовта.

"Обичаме хората, всяка нощ, всеки ден",

последните думи, на всички листа.

Явор Перфанов©

14.09.2020 г.

Г. Оряховица