Няма да съм същият
Няма да съм същият
Някога, когато това ще е свършило,
и искаш да докоснеш отново ръката ми.
Аз няма да съм този мъж, същият,
а оставил тъгата назад, несъзнателно.
Ще се радвам на слънцето, вече е пролет,
истинска, чиста, както обичам.
Ще пусна от клетка лъжата, на воля,
защото с нея не мога да дишам.
Защо съм я гледал като птица красива,
лъжа е, а скрита зад разкошни пера?
Нека замине в пустинята дива,
това не е за мен любовта.
И когато някога, това ще е свършило,
и се опитат да докоснат душата ми.
Аз няма да съм този мъж, същият,
без тъга ще живея, напълно съзнателно.
Явор Перфанов©
Прежним я не буду
Когда-нибудь закончится и это,
и ты захочешь руку взять мою.
Того меня, что был, уж больше нету,
я стал другим, оставив грусть свою.
Я наслаждаюсь солнцем и весною,
которая чиста и дарит свет.
Я вырвался из плена лжи на волю,
легко дышать, возврата больше нет.
Та ложь как птица в дивном опереньи
красива, но как вновь поверить ей?
И птице этой места, без сомненья,
Не будет на ветвях любви моей.
Когда-нибудь закончится все это,
к душе не прикоснется больше грусть.
Ведь я не тот, что был когда-то, где-то,
я знаю, что к печали не вернусь.
Превод: Светлана Гордеева
