Среброто в косите

Перфанов Явор

Среброто в косите

Днес, когато косите ми дом са на сиво сребро,

в красивата есен, до слепота, което блести.

Животът дари ме с душа да правя добро,

без да искам да ми се плати.

В щастие, болка, радост, тъга,

сърцето да търси сродно не спира.

И когато мине след дъжд под дъга,

вижда, че там любовта се намира.

На сребро, което в косите прилича

е листопад на минали дни.

Едно е сърцето, за много обича,

и в любовта, до последно гори.

Явор Перфанов©

Серебро на висках

Когда виски покрыты серебром

И осень жизни так пронзительно сияет,

Жизнь, дай мне мудрости творить добро,

Ни благодарности, ни платы не желая.

И сердце мудрое искать не перестанет

Мук, радости, печали и добра.

Ведь после ливней радуга сияет,

Как и любовь, из прошлого - сюда.

И серебро, что в волосах моих сверкает,

Как ливни ноября, - итог прошедших лет.

Но сердце мудрое любить не перестанет,

И пламенно гореть не перестанет, нет.

Превод: Светлана Гордеева