Няма да съм същият

Няма да съм същият

 

Някога, когато това ще е свършило,

и искаш да докоснеш отново ръката ми.

Аз няма да съм този мъж, същият,

а оставил тъгата назад, несъзнателно.

 

Ще се радвам на слънцето, вече е пролет,

истинска, чиста, както обичам.

Ще пусна от клетка лъжата, на воля,

защото с нея не мога да дишам.

 

Защо съм я гледал като птица красива,

лъжа е, а скрита зад разкошни пера?

Нека замине в пустинята дива,

това не е за мен любовта.

 

И когато някога, това ще е свършило,

и се опитат да докоснат душата ми.

Аз няма да съм този мъж, същият,

без тъга ще живея, напълно съзнателно.

 

Явор Перфанов

 

 

 

Прежним я не буду

 

Когда-нибудь закончится и это,

и ты захочешь руку взять мою.

Того меня, что был, уж больше нету,

я стал другим, оставив грусть свою.

 

Я наслаждаюсь солнцем и весною,

которая чиста и дарит свет.

Я вырвался из плена лжи на волю,

легко дышать, возврата больше нет.

 

Та ложь как птица в дивном опереньи

красива, но как вновь поверить ей?

И птице этой места, без сомненья,

Не будет на ветвях любви моей.

 

Когда-нибудь закончится все это,

к душе не прикоснется больше грусть.

Ведь я не тот, что был когда-то, где-то,

я знаю, что к печали не вернусь.

 

Превод: Светлана Гордеева

 

:)