Светотени

СВЕТЛАЦЕНІ
 
Памяці Рыгора Барадуліна
 
Над вершам, памяць, свечку запалі.
Няхай гарыць:
Святла на свеце мала.
Паэтам меней
Стала на зямлі,
І свет душы
Імгла апанавала.
 
Ён там цяпер, дзе не бывае меж,
Дзе з Богам нам
Прызначана спатканне.
Гары, свяча,
Каб дачытаў я верш,
Імгла сыйшла
І зноў заззяла ранне.
 
СВЕТОТЕНИ
Памяти Рыгора Барадулина
 
Гори, свеча,
Над строчкой на столе,
Ведь света так на белом свете мало…
Поэтом меньше стало на Земле,
И в наших душах света меньше стало.
 
Теперь он там,
Где Божья благодать,
Где ждёт нас всех
Господь в молчанье мудром.
Гори, свеча,
Чтоб строчку дочитать,
Чтоб вспыхнул свет,
И засияло утро!