Тот самый огонь

„ОКО ИСТЕ ВАТРЕ”

Зоран Вучич

Перевод с сербского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

 

ОКОЛО ЕДИН И СЪЩ ОГЪН

 

Най-накрая виждам

(през мъглата сред лапавицата)

около един и същ огън

моите братя –

убийците и убитите.

 

С една и съща светлина обляти

войниците и изнасилваните,

децата, в огъня загледани,

и старците замислени,

бдящи над огъня.

 

(В тъмнината нищо не е загубено,

но всичко се отделя, когато

на светлина е изложено.)

 

Превод от сръбски език на български език: Красимир Георгиев

 

Зоран Вучич

ОКО ИСТЕ ВАТРЕ

 

Наjзад видим

(кроз маглу и суснежицу)

око исте ватре,

моjу браћу,

убице и убиjене.

 

Истом свстлошћу обасjани

воjници и силоване.

Деца у ватру загледана,

старци над ватром

замишљени.

 

(У нами ништа изгубљено,

само jе издвоjено,

светлости изложено.)

 

 

Зоран Вучич

ОГОНЬ ТОТ САМЫЙ (перевод с сербского языка на русский язык: Вик Беляков)

 

Увидеть наконец

(через туман и мокрый снег)

глазами, огонь тот самый,

моих братьев,

убитых и убийц.

 

Одним и тем же светом освещённых,

детей в огонь глядящих (или в огне глядящих)

и стариков задумчивых,

над огнём бдящих.

 

(Нами ничего не потеряно,

но всё проявляется,когда

свету оно подвергается.)

 

Сръбският поет, писател, литературен критик и преводач Зоран Вучич е роден през 1947 г. в с. Околище, Източна Сърбия. Работил е като библиотекар, журналист и редактор във в. „Задруга”, отговорен редактор на сп. „Разковник”, главен редактор на сп. „Бдение” и др. Носител е на много награди за поезията си и за дейността си в областта на културата. Превежда поезия от български език. Автор е на над 30 книги с поезия, проза и публицистика, сред които стихосбирките „Пролази свет” (1976 г.), „То прошло” (1980 г.), „Европске промаје” (1984 г.), „Књига четворице” (1985 г.), „Мисал и земља” (1986 г.), „Досада” (1987 г.), „Сунчев друг” (1987 г.), „У лице веку” (1991 г.), „Слутње и спознаје” (1998 г.), „Знаци из тамнине” (1999 г.), „Рукопис који постоји” (2000 г.), „Време за игру” (2000 г.), „Радовање и играње” (2000 г.), „Откривање тајне” (2001 г.), „Златници на ливади” (2005 г.), „Врвина за небо” (2006 г.), „У глуво доба” (2006 г.), „Источно тројство” (2007 г.), „Стари и нови стихови” (2008 г.), „Знаци из тескобе” (2010 г.), „Ръкопис който сщчествува” (2011 г.), „Прође живот” (2012 г.), „Све је записано” (2014 г.) и др. Живее в селището Бучум в Сърбия.

 

 

 

Рецензии

 

Спасибо за хороший перевод, Виктор.

Удач Вам в жизни и творчестве.

Жму руку!

С уважением и дружеским теплом,

Красимир