Старичок на балконе
„СТАРЦИ НА БАЛКОНУ”
Владимир Ягличич (Владимир Ягличић, р. 1961 г.)
Перевод с сербского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СТАРЦИ НА БАЛКОНА
Щом слънце в бронз залязва вяло,
те от балкона с морен поглед
оглеждат градското стъргало,
където млади хора бродят.
Облита с тези старци дните
на първия етаж обител.
В косите му тя пръсти вплита
и го почесва зад ушите.
Покой духа им обладава,
в непостижими гледки влизат
с това, което им остава.
Измамни часове прикриват,
че те до вечността са близо,
немалко мъртви, малко живи.
Ударения
СТАРЦИ НА БАЛКОНА
Штом слъ;нце в бро;нз заля;зва вя;ло,
те от балко;на с мо;рен по;глед
огле;ждат гра;дското стърга;ло,
къде;то мла;ди хо;ра бро;дят.
Обли;та с те;зи ста;рци дни;те
на пъ;рвия ета;ж оби;тел.
В коси;те му тя пръ;сти впли;та
и го поче;сва зад уши;те.
Поко;й духа; им облада;ва,
в непостижи;ми гле;дки вли;зат
с това;, кое;то им оста;ва.
Изма;мни часове; прикри;ват,
че те; до вечността; са бли;зо,
нема;лко мъ;ртви, ма;лко жи;ви.
Превод от сръбски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Ягличич
СТАРЦИ НА БАЛКОНУ
Кад сунце копни, плавом бронзом,
седну на балкон, испод лима.
Гледају помно градски корзо,
момке, цуре у минићима.
Одоздо видим старчев торзо,
на првом спрату – оком снимам.
Провлачећи му прсте косом,
она га чешка за ушима.
Статуа вечних мир радостан
осталом свету непостижив
стекоше у том што им оста.
Шапћу ми сати преварљиви
да вечности су од нас ближи,
више у смрти, мање живи.
Владимир Ягличич
НА БАЛКОНЕ (перевод с сербского языка на русский язык: Виктор Беляков)
Когда солнце плавится бронзой,
сидит на балконе с простыней.
Следит он за жизнью городской,
где молодёжь гуляет порой.
Вижу облик и тело старика
на первом этаже. Его глаза,
к уху приподнятая рука,
что поправляет его волоса.
Непостижимость, как самого,
так и сущности мира нашего:
видения и больше ничего.
Призрачные часы вечности
ближе к мёртвым чем к живым, но
далеки от человечности.
---------------
Сръбският поет, писател, литературен критик и преводач Владимир Ягличич (Владимир Ягличић) е роден на 4 ноември 1961 г. в с. Горна Сабанта, обл. Шумадия, Сърбия. Първите му публикувани стихове са от 1981 г. Има юридическо образование. Работил е в различни вестници и списания като „Pogledi”, „;umadija”, „Knji;evne novine”, „Znamen”, „Koraci”, „Lipar” и др. Носител е на много национални и международни литературни награди. Съставител е на антологиите „Када будемо трава” (1998 г.), „Певачи уснуле престонице” (2006 г.), „Срце земље” (2006 г.) и „Антология русского современного рассказа” (2011 г.). Автор е на стихосбирките „Погледај дом свој” (1990 г.), „Изван ума” (1991 г.), „Три обале” (1991 г.), „Тамни врт” (1992 г.), „Усамљени путник” (1994 г.), „После рата” (1996 г.), „У горама” (1996 г.), „Србија земља” (1996 г.), „Сенке у дворишту” (1996 г.), „Врело” (1997 г.), „Милановачким друмом” (1997 г.), „Неповратно” (1998 г.), „Књига о злочину” (2001 г.), „Ране песме” (2001 г.), „Куда куде” (2001 г.), „Пред ноћ” (2002 г.), „Немој да ме зовеш” (2002 г.), „Пре него одем” (2004 г.), „Песме” (2006 г.), „Јутра” (2008 г.), „Поседи” (2011 г.), „Стуб” (2013 г.); на романите „Старец са Пиваре” (2000 г.), „Холендери” (2005 г.), „Mecojehe” (2006 г.), „Ево мртав лежим у земљи Србији” (2013 г.) и на близо 30 книги с преводна поезия на руски, български, английски, американски и френски поети. Живее в гр. Крагуевац, Сърбия.
