О жизни

Умирала в бархатной земле
гусеница чёрная сырая.
Старый мальчик за кривым сараем,
что-то неопознанное ел.
 
Что-то, что светилось янтарем,
что текло сквозь пальцы жидким светом,
капало на жёлтые газеты
и горело точно крепкий ром.
 
Капало на рухлядь и тряпьё,
но отнюдь не сделало пожара.
Белая собака в лес бежала.
Хохотало пьяное бабьё.
 
А в земле, есть озеро тепла.
Там, внизу, под залежами мела.
Гусеница смерти не хотела
и росла, росла, росла, росла.