Моей жене КГ

Красимир Георгиев

НА ЖЕНА МИ

 

Когато пристигне снегът –

най-нежният

на най-светлата зима

и най-добрата,

ще се срещнем.

Повярвай ми,

неизбежно е –

сват ще ни бъде сама

съдбата ни.

И три знахарки –

врачки-магьоснички,

ще поканим на сватбата –

кротко ли, тихо ли

ще издигнат те своите

тайнствени тостове

върху очите ни,

върху очите ни.

– Нека лъжата

да бъде раздяла за тях,

нека лъжата

да бъде болка!

– Много ли, малко ли

нека да страдат,

ах, колко ли ще е,

колко ли?

– Снежен човек да направят

с ръцете си

в брачната нощ,

като жив да е

и

колкото дни преживее

човекът им,

толкова

да са щастливи!

Когато пристигне снегът –

най-нежният

на най-светлата зима

и най-добрата,

ще се срещнем.

Повярвай ми,

неизбежно е;

раздяла,

болка може да бъде само лъжата.

Написано: 31.12.1977 г.

Тъжен помен: 24.05.2023 г.

 

перевод с болгарского:

 

Вновь белою зимой

приходит снег

пушистый, нежный.

Так было и когда

мы встретились с тобой.

Как неизбежность,

сосватаны судьбой.

Три гадалки-колдуньи

к нам на свадьбу пришли.

Сверху глядя на нас,

тихо, ласково

тосты свои изрекли:

- Ложь пусть для вас

расставанием и болью будет.

- Много ль мало страдать

вам не знать.

- А коль деток нет, то пока,

вдвоем слепите снеговика.

Много дней вам прожить

и счастливыми быть.

Приходит первый снег.

Он самый нежный.

И яркою зимой

мы встретимся с тобой.

Поверь мне

расставание неизбежно,

а болью может быть

лишь только ложь.

 

Спасибо за хороший перевод, друже Виктор.

Желаю Вам здоровья на много лет!

С уважением и теплом души,

К.

фото автора