Женщина без тени

Красимир Георгиев

ЖЕНА БЕЗ СЯНКА

 

Дълбока мъка е в очите ти стаена,

дълбока мъка с цвят на самота.

Сама планета сред сама вселена,

сама светулка сред сама земя.

 

И пясъчни часовници отново,

отново този дълъг-дълъг дъжд...

Съдбата на едно ребро Христово –

жена без сянката на мъж.

Написано 05.05.1969 г.

перевод с болгарского:

 

Печаль видна в твоих глазах,

печаль, от одиночества.

Как в небе звёздочка одна,

а ей общения хочется.

 

И поспешает время снова.

И каплями дождя заполнен день.

Задумка из ребра Христова,

давно исчезла мужа тень.