САМ

Сам!

Със тъжни панталони

седя накрая на света.

Наливат ми, подават ми бонбони

и тихо пеят "Тра-ла-ла".

За нещо незатихващо мечтая:

да стана, смешно да крещя.

Оглеждам се във чужда стая

отпуснал тъжната глава.

 

Преди очите да затворя.

Преди да кажа "Лека нощ".

Разтварям си душата, моля

да бъда изтерзана мощ.

 

Да разтревожа смело планините

и в свечерените недра,

да стискам смътно до гърдите

живота - плисната вода.

И непокорен да се взирам,

прегърбил гордостта на мъж.

Готов ли съм душата да презирам,

измамен, гладен и могъщ.

Марин Ангел

 

 

САМ!

 

В печальных одеждах, закрытый,

сижу на окраине света

наливают мне здесь и приносят конфеты

и поют "Тра-ла-ла» .

 

Но мечтая, за тем, чего не хватает,

Я стою и чудно кричу.

Озираясь в покое чужом, опускаю

Голову тихо на круг.

 

 

И пред сном, лишь в предверии,

и пред тем, как желать снов в прощении

Раскрываю душу, как двери,

И молю о смирении

 

 

Расстревожив высокие горы

и вечернюю темень богов

грудь сжимаю печально, в покоре,

не боясь брызнуть в жизнь водой.

 

 

И смотрю вызывающим взглядом,

усмиривши всю гордость зовущую

Но готов ли я душу презреть, без возврата,

Здесь - обманутый и могущий.