Инжир (перевод с болгарского)

Ночь бесшумно ведёт по тропе

К стенам храма давно забытым,

Ветер вторит душе нараспев

И слагает в стихирах молитвы

 

В море стражем — решительный вал

У подножий горной святыни

Омывает святой пьедестал

Вне времён, суеты и гордыни

 

В лунном свете блестят витражи —

Ловцы звёзд, угодивших в сети,

В сердце с Богом дорога без лжи

Мы чисты и открыты как дети

 

На колени припав к образам

Замолкает мирская лира,

Только ветер глаголет стенам

И целует плоды инжира...

 

27 марта 2020 г.

 

Даниела Колева

Смокиня

 

В безсънната нощ вървя бавно по пътеката към изоставения храм. От скалите виждам морето. В мрежите на рибарите са се оплели шепа звезди. Влизам тихо, паля свещ. Светците от стенописите пристъпват към мен. Смирението ми пада покорно в нозете им. Невидима ръка погалва косите ми. В мен се сгушва вятъра, който идва нощем да ближе узрелите плодове на смокиновите дървета отвън. Дъхът му е топъл и сладък. Усещам го, заспивайки…

 

© Copyright: Наталья Никольская 4, 2020

Свидетельство о публикации №120032800533