ВОЙНА

Красимир Георгиев.

Перевод с болгарского.

 

Империи жиреют от войны.

«Мир- не для слабых и не для трусливых»-

Быть может, это все от сатаны?

А вот героев помним.

Им спасибо!

 

Кого возносит атомный Пегас?

Кто воспевает всуе поле брани?

Ведь смерть- без поэтических прикрас.

Она всегда- трагедия и драма.

 

Война- над пропастию хрупкий мост.

Нам с блудной властью плечи обнимает.

И не смотри на смерть-

Она всерьез

Свой, обернувшись,

Взгляд в тебя впивает.

 

И если пал ты, подвиг совершив,

Покинул бренный мир по воле рока,

То, как бы ни был твой уход красив,

Но смерть всегда

Нелепа и жестока.

 

Венки украсят мужество и страх,

Фанфары памятно благоговеют.

И память будет жить в живых сердцах.

Но не остывших на войне.

Они- немеют…

 

 

ОРИГИНАЛ

 

Империите се градят с войни!

Мирът е за страхливите и слабите!

Героите ги помнят! А дали

не е измислил тези мисли дяволът,

 

обяздил своя атомен Пегас,

възпяващ бойните поля на времето...

Но няма поетична смърт, смъртта

е винаги на прозата творение.

 

Войната – крехък мост над пропастта,

със страстна блудна власт ще ни прегърне,

но ако гледаш дълго към смъртта,

тя скоро с поглед свой ще ти отвърне.

 

След подвиг ли, или след зла съдба,

отправяме се в същата посока.

И няма героична смърт, смъртта

е винаги нелепа и жестока.

 

Венци красят безстрашие и страх,

фанфари паметно благоговеят.

И ще се помни дълго таз война,

но не и от воювалите в нея.