ВОЙНА
Красимир Георгиев.
Перевод с болгарского.
Империи жиреют от войны.
«Мир- не для слабых и не для трусливых»-
Быть может, это все от сатаны?
А вот героев помним.
Им спасибо!
Кого возносит атомный Пегас?
Кто воспевает всуе поле брани?
Ведь смерть- без поэтических прикрас.
Она всегда- трагедия и драма.
Война- над пропастию хрупкий мост.
Нам с блудной властью плечи обнимает.
И не смотри на смерть-
Она всерьез
Свой, обернувшись,
Взгляд в тебя впивает.
И если пал ты, подвиг совершив,
Покинул бренный мир по воле рока,
То, как бы ни был твой уход красив,
Но смерть всегда
Нелепа и жестока.
Венки украсят мужество и страх,
Фанфары памятно благоговеют.
И память будет жить в живых сердцах.
Но не остывших на войне.
Они- немеют…
ОРИГИНАЛ
Империите се градят с войни!
Мирът е за страхливите и слабите!
Героите ги помнят! А дали
не е измислил тези мисли дяволът,
обяздил своя атомен Пегас,
възпяващ бойните поля на времето...
Но няма поетична смърт, смъртта
е винаги на прозата творение.
Войната – крехък мост над пропастта,
със страстна блудна власт ще ни прегърне,
но ако гледаш дълго към смъртта,
тя скоро с поглед свой ще ти отвърне.
След подвиг ли, или след зла съдба,
отправяме се в същата посока.
И няма героична смърт, смъртта
е винаги нелепа и жестока.
Венци красят безстрашие и страх,
фанфари паметно благоговеят.
И ще се помни дълго таз война,
но не и от воювалите в нея.
