А ты ушла...

А ты ушла...

И даже не простилась...

Я долго ждал...

Как часто в забытьи,

То чудились шаги твои...

То вдруг, казалось, -

ты явилась...

 

Уж не зову моля любовь.

До чудных звуков не касаюсь.

Их избежать с тех пор стараюсь,

Но и совсем забыть не мог.

 

 

Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА

 

А ТИ СИ ОТИДЕ...

 

Отиде си...

Не се сбогува даже...

А те чаках дълго...

Тъй често , като в сън

аз чувах стъпките ти

и си казвах в миг:

Ти дойде...

 

Не зова и моля вече за любов,

не се касае до чудесни звуци.

Да ги избягвам се стараех до тогава,

но и съвсем да ги забравя - не можах.