А ты ушла...

А ты ушла...
И даже не простилась...
Я долго ждал...
Как часто в забытьи,
То чудились шаги твои...
То вдруг, казалось, -
ты явилась...
 
Уж не зову моля любовь.
До чудных звуков не касаюсь.
Их избежать с тех пор стараюсь,
Но и совсем забыть не мог.
 
 
Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА
 
А ТИ СИ ОТИДЕ...
 
Отиде си...
Не се сбогува даже...
А те чаках дълго...
Тъй често , като в сън
аз чувах стъпките ти
и си казвах в миг:
Ти дойде...
 
Не зова и моля вече за любов,
не се касае до чудесни звуци.
Да ги избягвам се стараех до тогава,
но и съвсем да ги забравя - не можах.