Ветер веет, дождь идет
Красимир Георгиев.
Перевод с болгарского.
Нет, никто не прочтет над могилой стихи,
Лишь полдюжины рук бросят горстку земли.
И, под брань и проклятия в адрес стихий,
Пропаду, словно камень в дорожной пыли.
В липкой мгле гробового молчания
Превращусь я в воспоминание…
Оригинал
Красимир Георгиев
ВЯТЪР ЩЕ ВЕЕ, ЩЕ ВАЛИ ДЪЖД
Няма да се четат стихове на погребението.
Само 5-6 души ще хвърлят пръст върху гроба ми.
Някой ще отрони сълза, друг ще напсува времето.
И ще се превърна в спомен.
