ЭПИТАФИЯ
Красимир Георгиев
Перевод с болгарского
Вырастают маки
Дикие
Там, где небо взорвано
Ливнем.
Поезд жду с перрона
Низкого
Полумальчик,
Полумужчина.
Семафор негаданно
Яркий.
Цвета страха.
А надо бы
Ехать.
Губы впились, вонзились
В мякоть
Полуяблока,
Полугреха.
Колеи бегут, насмерть
Свившись,
К горизонту, в солнечную
Замять.
Расписанье на сегодня
Ищут
Полугрезы и
Полупамять.
Вот экспресс под названьем
Счастье-
Мне- туда.
И не надо
Обратно-
Пролетел.
На него не попасть мне.
А билет-
Полусон,
Полуправда.
Обезумели маки
Дикие.
Им пыльцы родной
Не досталось.
Поезд жду я с перрона
Низкого.
Полумудрый и
Полустарый.
Накормлю голубей
Доверчивых.
Я, как дуб, желудей
Отборных
Буду сыпать с утра
До вечера-
Полусчастие,
Полугоре…
Оригинал:
Избуяват диви макове
под избухналия дъжд.
На перона чакам влака –
полуюноша, полумъж.
От семафора се спуска
цвят на неизпитан страх.
Предпазливо впивам устни
в полуябълка, полугрях.
Коловозите се гърчат
в тази слънчева мъгла,
разписанието търсят –
полуспомен, полумечта.
Прелетя експресът Щастие
като ултразвуков гръм,
а запазеното място е
полуистина, полусън.
Полудяват диви макове
от лъжливия прашец.
На перона чакам влака –
полустарец, полумъдрец.
Доверчиво храня гълъби
под житейския си дъб
с най-обикновени жълъди –
полущастие, полускръб.
