Летнее утро.
Летнее утро
Владимир Ягличич Летнье утро Лятно утро
Красимир Георгиев
„ЛЕТЊЕ JУТРО”
Владимир Ягличич (Владимир Ягличић, р. 1961 г.)
Перевод с сербского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЛЯТНО УТРО
Обикновена лятна заран.
С възглавницата пак се будя.
Отново ден след ден се чудя
какво ли ме от сън изкара.
Навън поглеждам: бързат хора.
Плешив асфалт ги направлява.
Отрано жега. Изтъняват
в гръдта ми болка и умора.
Край извор с жаден взор живея.
Все още детски глъч ме буни,
не знам, изглежда, нищо друго.
В тълпата трябва да се влея,
да слушам сочните й думи,
да разговарям дълго, дълго.
Ударения
ЛЯТНО УТРО
Обикнове;на ля;тна за;ран.
С възгла;вницата па;к се бу;дя.
Отно;во де;н след де;н се чу;дя
какво; ли ме от съ;н изка;ра.
Навъ;н погле;ждам: бъ;рзат хо;ра.
Плеши;в асфа;лт ги направля;ва.
Отра;но же;га. Изтъня;ват
в гръдта; ми бо;лка и умо;ра.
Край и;звор с жа;ден взо;р живе;я.
Все о;ште де;тски глъ;ч ме бу;ни,
не зна;м, изгле;жда, ни;што дру;го.
В тълпа;та тря;бва да се вле;я,
да слу;шам со;чните й ду;ми,
да разгова;рям дъ;лго, дъ;лго.
Превод от сръбски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Ягличич
ЛЕТЊЕ JУТРО
Обично летње јутро руди.
С јастука дижем главу сањив.
Чудом се чудим и дан дањи
шта ме то, опет, из сна буди.
Кроз прозор видим: журе људи.
Асфалт је ћелав као тањир.
Зарана жега. Бол се тањи
и таложи се у дну груди.
Ко да сам жедан на појилу.
Да, још свет гледам оком дечјим,
не знам, изгледа, ништа друго.
Кренути треба у гомилу,
слушати јеку сочних речи,
причати с неким дуго, дуго.
Владимир Ягличич
ЛЕТНЕЕ УТРО (перевод с сербского языка на русский язык: Виктор Беляков)
Обычное летнее утро.
С мечтами в голове на подушке,
чудно сего дня радушие,
от сна пробуждает так мудро.
Вижу в окно людей идущих,
асфальта лысую пластину.
Боль пронзает мою грудину
утром под солнцем лучей жгущих.
На мир смотреть детей глазами,
сознанием их воспринимать.
Такой, как есть он, принимать.
Между людскими берегами
в словах людей всё понимать
и долго-долго им внимать.
