Словно невеста одета

Словно невеста одета…
Пышный наряд веселит.
Солнцем январским согрета…
Скромно березка стоит.
 
Нежно ласкаясь с ветвями,
Ветер сманит тишину.
И озорными огнями,
Та полыхнет на ветру.
 
Ветви как волосы бросит
И изогнется на миг.
Пышный наряд вдаль относит,
Весь разлетевшийся вмиг…
 
Всласть наигравшись, оставит.
Ветви повиснут к земле.
Если под утро вспомянет…
Грусть пропадет на заре.
 
Приношу искреннюю благодарность Юлии Доневой за перевод этого стихотворения на болгарский язык
 
ОБЛЕЧЕНА КАТО НЕВЕСТА
 
Облечена като невеста,
накипрена се весели.
От януарско слънце сгрята,
брезата скромно си стои.
 
Нежно я погалва с клони,
ветрецът сменил тишината.
И със палави огньове
воблъхвана е тя от вятъра.
 
Като коса клони мята
и извива се за миг.
Отнася надалече накита
и разпилява всичко в миг..
 
До насита наиграла се
опира клони до земята.
Ако в утрото си спомни,
изчезва призори тъгата.