Судьба

Вольный перевод стихотворения

болгарской поэтессы Марии Шандурковой

 

СЪДБА-БОГ

Мария Шандуркова

 

Не можеш от съдбата си да бягаш,

тя с теб е и те дебне всеки ден.

Сам Бог – невидим, ще те изненада,

заслужено добро ще ти даде.

 

Мечтах по Висини, за близки плаках,

горчилки пих, умирах без Любов...

Но винаги все някой ми помага –

когато трудно е , със мен е Бог.

 

Помага той да виждам Красотата

във паяче, във птица, във дете

и знам, че ръководи ми душата –

за Вярата – венеца ми плете.

 

Той мислите ми към добро напътства

и нежно се промъква във кръвта,

от погледа ми Светлина излъчва,

а в думите ми влиза с Любовта.

 

Той Благ е – и в душата ми е радост,

Загрижен, Милостив, но Строг,

когато трябва, може да наказва,

ако изхвърлиш от сърцето Бог.

 

Законите не искам да забравям

и с трепета на моето сърце

молитвите към Него аз отправям -

на всички хора Обич да даде.

 

************************************

СУДЬБА

 

Светлана Донченко

 

Судьба бескрылой птицей опустилась

На краешек родившейся мечты.

А жизнь - она совсем не удивилась.

Без веры в сердце дни её пусты…

 

Сам Бог с любовью нежной и незримой

Прекрасной долей наделяет тех,

Чьи души добротой своей красивой

Спасают мир, чужой разрушив грех.

 

И светоносным взором, где Ребёнком

У Матери покоясь на руках,

С высот своих, окинув мир наш зорко,

Господь навстречу сделает свой шаг.

 

Его любовь взволнует кровь и вера

Наполнит душу сладостью своей.

Грядёт другая, праведная Эра.

Дорогу, люди, укажите ей!

 

Молитву с дрожью в сердце сотворите!

Судьба вдруг белой птицею вспорхнёт.

Вы в душу поскорей её впустите.

Ей крылья дал Господь- пора в полёт!