История снежинки

История снежинки
Снежинка на землю тихонько упала,
снежинка средь снега безмолвно лежала.
Снежинка от ветра легонько дрожала,
снежинка совсем, что делать не знала.
 
Снежинка на тучу сегодня попала,
снежинка на землю случайно упала.
Снежинка тихонько сказала - "Пропала",
снежинка слезинку легко вытирала.
 
Снежинка лежа на снегу вспоминала,
снежинка на небе жила-поживала.
Снежинка кружилась, играла, летала,
снежинка там грусти совсем и не знала.
 
Снежинка шутя со снежками играла,
снежинка легко и игриво порхала.
Снежинка добра всегда всем желала,
снежинка своей частотою сияла.
 
Снежинка всегда красотою блистала,
снежинка была королевою бала.
Снежинка чудесно так вальс танцевала,
снежинка летала, летала, летала.
 
* * *
Снежинка однажды в гостях побывала,
снежинка названья страны той не знала.
Снежинка как будто там раньше бывала,
снежинка родною там сразу же стала.
 
Снежинка там счастье своё отыскала,
снежинка в стране той его повстречала.
Снежинка о счастье таком не мечтала,
снежинка всерьёз полюбила Кристалла.
 
Снежинка часов там не замечала,
снежинка дням счёт совсем потеряла.
Снежинка от счастья кружила, летала,
снежинка как звёзды на небе сверкала.
 
Снежинка внезапно вдруг грустною стала,
снежинка о доме ведь вовсе забыла.
Снежинка обратно домой уезжала,
снежинка - "Пора расставаться" сказала.
 
Снежинка домой от него улетала,
снежинка вернутся к нему обещала.
Снежинка желанье тогда загадала,
снежинка мечтала, мечтала, мечтала.
 
* * *
Снежинка на землю с небес в раз упала,
снежинка свой дом и родных потеряла.
Снежинка вернутся обратно бы рада,
снежинка на небо дороги не знала.
 
Снежинка куда-то брела вдоль бульвара,
снежинка хрусталики шла и ломала.
Снежинка немножко на ножку хромала,
снежинка быть сильной себя заставляла.
 
Снежинка придумать спасенье хотела,
снежинка на горку взобраться сумела.
Снежинка в округе с надеждой глядела,
снежинка повсюду подмогу искала.
 
Снежинка вдруг тучу вверху увидала,
снежинка махала, звала и кричала.
Снежинка с собою забрать умоляла,
снежинка ждала, но, а та уплывала.
 
Снежинка руками легонько махала,
снежинка как птица взлететь так желала.
Снежинка на небо бы в миг улетела,
снежинка ведь крыльев увы не имела.
 
* * *
Снежинка средь горки тихонько стояла,
снежинка слезинки невинно роняла.
Снежинка неслышное что-то шептала,
снежинка несчастной себя называла.
 
Снежинка по горки неспешно шагала,
снежинка тоскливую песнь напевала.
Снежинка о доме родном вспоминала,
снежинка хотела увидеть Кристалла.
 
Снежинка печальной и блёклою стала,
снежинка красу всю свою растеряла.
Снежинка как прежде уже не сверкала,
снежинка сидя на земле горевала.
 
Снежинка от ветра безвольно дрожала,
снежинка от ветра с той горки упала.
Снежинка угрюмо и тяжко вздыхала,
снежинка чуть слышно сказала - "Устала".
 
Снежинка с тоскою глаза поднимала,
снежинка обратно на небо желала.
Снежинка лежа на земле всё мечтала,
снежинка надежды совсем не теряла.
 
А.С.™✍